Офшорни сметки

Физическите лица могат да прехвърлят откраднатите парични фондове в офшорни сметки в дестинации, където банковата тайна е много стриктна.  Тези страни и територии са известни като „данъчни убежища“. Финансови институции, корпорации и други финансови групи в тези региони могат да приветстват пари от почти всяко място и често не изискват разкриване на информация относно произхода на парите. Наред с това тези институции не подават обратно всички отчети в държавата, в която са генерирани средствата.

Сметки на анонимни кухи фирми (Anonymous shell accounts)

Куха компания, банка, сметка или корпорация е субект, който не осъществява реален бизнес, но има финансови активи. Те се използват за скриване и преместване на парични средства. Целта на тези сметки е да заблуждава, че бизнесът е легитимен, докато пере пари и укрива данъци. Те прикриват самоличността на собственика на средствата, който може да действа чрез тях чрез дистанционни и анонимни инструкции. В редица случай такива кухи фирми се откриват на социално слаби лица срещу комисионна или дори без тяхното знание.

Финансови мулета (money mules)

Според определението на Европол „финансово муле“ е лице, което прехвърля на някого пари (електронно или в кеш), получени от трети лица, срещу комисионна. Като правило прехвърляните финансови средства са получени от престъпна дейност. Когато банковите сметки са компрометирани от киберпрестъпници финансовите мулета са съществена част от преместването на парите на жертвите чрез финансовата система и подпомагане на престъпниците при осребряването на компрометираните сметки.

Нерегулирани финансови услуги (Unregulated financial services)

Нерегулираните финансови услуги могат да бъдат приложени за престъпни цели. В тази категория влизат много неща, като например:

·   Електронни пари: Картите със запазена стойност позволяват електронните пари да бъдат поставяни тях и след това да се използват за закупуване на стоки и услуги.

·         Казина: През последните години Мрежата за борба с финансовите престъпления (Financial Crimes Enforcement Network - FinCEN) поставя регулаторни изисквания към казината поради големите суми пари и високите честоти на транзакциите в тези заведения. Не всяка държава следва тези насоки и това позволява на престъпниците да преместват незаконните си средства. Неотдавнашен пример за това е ограбването на банка в Бангладеш къде киберпрестъпниците са насочили системата SWIFT за преместване на пари, преди да ги извлекат през казино във Филипините.

·         Подземни мрежи на търговци на пари (Underground Networks of Money Dealers): Това се отнася до канали, през които пари се прехвърлят по неформални методи.

Следващия постинг от поредицата "Как кибер престъпниците перат парите си – част 4" очаквайте на 20 юни 2021 г. 

Използвани източници:

https://calert.info/details.php?id=1006