(Кибер-атаки, зад които стоят правителства - част 4)

Фактът, че разузнавателни служби на различни държави незаконно проследяват интернет потребители зад граница не е новост. Според публикация в немското списание "Шпигел" (Der Spiegel), цитирана в българската преса, значително се е увеличил броят на кибератаките (над 2500), при които Службата за външно разузнаване на Германия (BND - Bundesnachrichtendienst) с помощта на вредоносен софтуер е прониквала неправомерно в компютърни системи с цел придобиване на конфиденциална информация. BND на практика е имала възможност да осъществява контрол върху интернет кореспонденция и информацията съхранявана в свързани компютри към Интернет  на оперативно интересни лица или обекти, както на територията на Германия, така и извън нея. За сравнение ще посоча, че според публикация на списание "Фокус" от началото на 2008 г. незаконните прониквания са били едва 60. Година по-рано правителственият координатор за секретните служби Клаус-Дитер Фриче е съобщил, че BND е извършвала "онлайн обиски", но в незначителен размер. 

От централата на германското разузнаването са потвърдили изнесената в местните медии информация, че BND в продължение на няколко месеца през 2008 г. е следяла онлайн кореспонденцията на германската журналистка от сп. "Шпигел" Сузане Кьолбл (Susanne Koelbl) с цел да се съберат данни за местонахождението на отвлечен през 2006 г. от талибаните в Афганистан германски инженер.

Афганистанския министър на търговията Амин Фархан (Amin Farhang) също е бил следен от германското разузнаване, тъй като е бил заподозрян, че поддържа контакти с афганистанските бунтовници.

Според законите в Германия подобни проверки са позволени само на три специализирани институции - Федералната криминална служба, Криминалната служба на Бавария и Баварската агенция за защита на конституцията. В нормативната уредба на германското външно разузнаване се визира само, че въпросната правоохранителна институция има право да използва същите оперативно-технически средства и методи за секретно придобиване на важна информация, каквито ползва и федералната служба за контраразузнаване. Германското правителство не счита за необходимо да въвежда специални законови норми, тъй като основното направление на работата, която германското разузнаване извършва, не е концентрирана върху територията на Германия, а за разузнаване в чужда държава все още не се изисква специален закон. 

Тук е мястото да припомня публикация на списание "Шпигел", цитирано в българската преса, според която германските военни разузнавателни служби от 2002 г. подслушват комуникации (телеграфни съобщения, факсове и имейли, локализират радиопредаватели и радарни уреди) по целия свят (вкл. бункери, кораби, самолети в полет на далечни разстояния и високопроходими танкове). Те се състоят от около 7 хил. служители. Тяхно седалище се намира в края на индустриалната зона в Рейнската област Гелсдорф. Ръководител на стратегическото разузнаване е генерал Фридрих Вилхем Кризел. С помощта на сателитни антени се засичат радиосигналите от горещи точки по цял свят независимо от климатичните условия. Службата работи и в тясно сътрудничество с сътрудничество с федералната информационна агенция . Проект на стойност 5 млрд. евро за общи сателити с Франция не се е  осъществил. Двете страни обаче обменят данни и снимки. Също така специалисти от тази служба се обучават как да извършват кибератаки срещу вражески компютърни мрежи и уебсайтове. Проектират и съоръжения и софтуерни програми, с които да отклоняват и нарушават радиовръзки, радарни системи, лазерни лъчи и ракети на евентуален противник.

• Използвана литература:
  "Германското разузнаване следяло хиляди компютри в чужбина", в. "Дневник"  10 март 2009 , 6 стр.
• "Разузнаването на ФРГ шпионира компютри в чужбина", в. "Сега"  11 март 2009 , 8 стр.
• "Германска база подслушва горещите точки по света", "Класа"  2 септември 2008 , 8 стр.
• “How German Spies Eavesdropped on an Afghan Ministry”, Der Spiegel, 28/04//2008, http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,550212,00.html
• “German intel agency blasted for cyber espionage”, 29/04/2008, http://www.securityfocus.com/brief/730